Срещи‎ > ‎

08. 05. 2013г. Среща с българския алпинист Методи Савов


08. 05. 2013г. - Среща с българския алпинист Методи Савов - покорител на Еверест.


На 8 май 2013г. се състоя среща с големия български алпинист Методи Савов. Група от ученици от 39 СОУ „Петър Динеков“ се срещна с алпиниста. Срещата беше интересна и г-н Савов едва смогваше да отговаря на многото въпроси, които любопитните деца задаваха.

Точно преди 29 години на 8 май 1984 година Методи Савов заедно с Иван Вълчев изкачват най-високия връх на планетата – Еверест, 8 848 метра. Това се случва в рамките на първата българска национална експедиция. Методи Савов се занимава и с фотография и е филмов оператор. С негови материали е направен филм за експедицията до Еверест.

Спортът отрано го влече. На 13 години започва да се занимава с бокс, но по-късно, на лагер в Лакатник,  видял хора, които се катерят по скалите и на него му се приискало. И започнало голямото катерене. На 16 години алпинизмът става неговият спорт. Прекарал е години в националния отбор. Изкатерил е много планини: Хималаите, Памир, Кавказ, Алпите, Андите, Татрите, дори и ... Витоша!

Колко време продължи експедицията на Еверест? – 2 месеца беше експедицията. Не е лесно да се изкачи такъв висок връх, заради аклиматизацията. Изгражда се базов лагер. Той се състои от палатка-кухня, палатка-столова, 3-4 палатки-складове. През тези месеци се изграждат лагери  и пак  слизаме, после отново се изкачваме за строежа на следващия лагер. Така с непрекъснато качване и слизане организмът привиква към голямата височина и компенсира липсата на достатъчно кислород. Изграждат се 5 лагера, последният на 8000 метра. След строежа на последния лагер се слиза долу  за почивка една седмица и после започва атаката на върха. Самото изкачване става за 6 дена, а слизането за 3 дена. Но предварителната подготовка е много важна. Ние изкатерихме върха по Западния гребен, т.нар. „жестокия път“ и никой след това не е повторил този път за изкачване на Еверест. Това е един дълъг маршрут, с много технически трудности – отвесни скали, липса на кислород, много багаж и на всичкото отгоре жесток студ до  минус 48 градуса.

Трудно ли е човек да е алпинист? – Алпинизмът е хубава дисциплина, но не е лесна. Но и с други неща е така. Сега може да ви е трудно нещо, но трябва да го научите, защото навлизате в живота, мама и татко няма да са винаги до вас и трябва да свикнете да взимате решения и да преодолявате трудности.

Коя е най-трудното катерене в живота Ви? – Еверест е една голяма, голяма трудност. Алпинистите по принцип се катерят по трудни места. Те не си падат по туристическите пътеки.

Как се чувствахте когато бяхте на върха на света? – Не се чувствах много добре, честно казано, гледах да отърва кожата. Когато се качваш нагоре, си като стрела.  С всички възможни сили се стремиш да достигнеш целта. Щом си на върха веднага започваш да мислиш за слизането. Слизането е по-опасно от качването. Повечето алпинисти, които загиват, загиват при слизането. Важно е човек да може да си прецени възможностите. Когато целта е зад гърба ти, трябва да запазиш самообладание, за да можеш да оцелееш при слизането. Когато стигнеш обаче до лагера, до приятелите си, когато започнете да обсъждате и да разказвате за експедицията – тогава вече идва истинското удовлетворение и щастие. Тогава успехът добива смисъл, а не когато си горе и сам на върха.

Какво представлява Еверест и пътят към него? – При изкачването се сблъскваш с неща, които ги няма в обикновения живот – различни гледки, преживявания. След 11 часа се вижда снежен шлейф, който се образува от едната страна на Еверест, причинен от вятъра. Когато слънцето го огрее се получават много интересни ефекти. Понякога вятърът е така силен, че отвява палатката. Понякога пък може да те вдигне на до половин метър над земята. Огромни ледници отвсякъде и понякога се откъсват големи късове със страшен грофот.

Чувствал ли сте се застрашен понякога? – Да, да, много пъти. Всяко катерене е сблъскване с неизвестното и винаги е предизвикателство. Затова много е важно да имаш опит и познание преди да поемеш по големия път. Всичко изисква безкраен труд.

Изпитвал ли сте страх понякога? – Разбира се, ако човек не го е страх, не е нормално. Но трябва да си тренира психиката да го овладява и да прецени дали да продължава катеренето или да се върна. Случвало ми се е да тръгна да катеря и да не мога да стигна до върха и да се върна, но това е нещо обичайно. По-добре е човек да се откаже и да отиде пак, когато е възможно.

Като сте обиколили толкова много планини, коя е най-хубавата за Вас? – Пирин е най-красивата планина и то не само в България, а в целия свят! Фино е пипната от природата тази планина. Има много видове птици, животни, цветя, езера, реки.

Виждал ли сте животни и растения на Еверест? – На Еверест няма растения и животни. Мъхове и лишеи има до към 6000м., а от животните – гарги има и над 7000м., но не съм виждал замръзнали животни нависоко в планините – все пак те са по-умни от хората!

Кое е любимото Ви цвете? – Еделвайс. Радвам му се тук по нашите планини. Тук е защитен вид. В Памир има цели ливади с еделвайс и дори животните го пасат. Друго любимо цвете е алпийската роза.

Кои животни харесвате? – Най-хубавото животно е делфинът. Косатката също много харесвам – един мощен и елегантен хищник. Най-симпатичното животно за мен е  коалата и пандата също.

Обиколили сте целия свят. Защо сте избрали да живеете в България? – Сигурно има защо. Сигурно има неща, които ме теглят -  роднини, приятели. Понятието Родина не е празно понятие за мен. Разбира се, не обвинявам хората, които емигрират. Всеки търси най-доброто за себе си и за семейството си.

Снимки от срещата


Comments